В дефилето на река Искър, до село Карлуково е разположен Карлуковският манастир. През ХV век той бил разграбен и разрушен. Възобновен в края на ХVІ и началото на ХVІІ век, после отново бил разрушен и запустява. През 1834 г. е възстановен със средства на Стефан Чалъков от Пловдив. Днес е запазена само старата църква Успение Богородично, която е обявена за Национален паметник на културата.

През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, където се крепял българския дух.

Срещу Карлуковския манастир има две скални църкви. Стенописите на църквата Св. Марина са фрагментарно запазени. Те датират от ХІV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква Св. Григорий, в която има два слоя стенописи от ХІV и ХVІІ век.