Гложенският манастир е един от най – интересните старопланински манастири, разположен е в Тетевенския Балкан, на 30 км от гр. Луковит. Уникално за него е, чe не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни и отвесни скали. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец, 1073 м. Недоказани данни сочат, че е основан в началото на XIII век, през 1224 г., и е реконструиран през XV—XVI век. Киевския княз Георги Глож е описан в легендите като основател и човекът, който дава името и на самото село – Гложене. Легендата е позована на съвпадение на имена между селището Кайово, което е съществувало в района през XV-XVI век, но е изчезнало, и град Киев в Украйна, където монасите са ходели да събират помощи.

В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, която уж била донесена от Глож при заселването му в местността. Гложенският манастир е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Този български манастир e с най-просторна и най – красива панорама, която се открива от самия манастир.

Манастирът се състои от черква и жилищни сгради. Особено интерес представлява оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. дяконни ниши.Така, както е оформена – като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските дяконикони.

Манастирът е бил посещаван от Васил Левски, който основава революционен комитет в с. Гложене. Тук заслужилият духовен, политически и културен деец е държан при изключително тежки условия в продължение на девет месеца през 1893-1894 г. Сега килията му е превърната в музей. Скривалището на Левски е също запазено.

Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан. Манастирът е достъпен и с автомобил по стръмен горски път.

Понастоящем манастирът е постоянно действащ мъжки манастир, обявен за паметник на културата.